Образованието трябва да подготвя младите за непредвидим пазар на труда


д-р Антоан Шотаров, преподавател в УНСС и предприемач, „В развитие, 27.10.2026 г.

Сподели в:

Сподели

Образованието трябва да подготвя младите хора за пазар на труда, който се променя с безпрецедентна скорост. Затова е необходимо да се намери баланс между усвояването на фундаментални знания и умението за правилно използване на изкуствен интелект. Това коментира д-р Антоан Шотаров, преподавател в УНСС и предприемач, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Образованието трябва да се адаптира към бъдещето

Реформите в образованието изискват внимателно планиране, тъй като резултатите от тях се проявяват след години, а грешните решения могат да имат дългосрочни последици за развитието на страната. Според Шотаров основното предизвикателство е, че днес никой не може да прогнозира с точност как ще изглежда пазарът на труда след десетилетие.

Затова образователната система трябва да развива умения като критично и логическо мислене, анализ и работа в екип. В същото време навлизането на изкуствения интелект поставя въпроса доколко тези умения ще отговарят на бъдещите изисквания на работодателите, смята Шотаров.

Той подчерта, че все още няма утвърден модел за реформа, който да е доказал ефективността си в дългосрочен план. Според него промените трябва да се основават на задълбочени изследвания и диалог между институциите, образователните организации и бизнеса.

Изкуственият интелект – инструмент, а не заместител на мисленето

Според Шотаров забраната на изкуствения интелект в училищата и университетите не е решение, тъй като младите хора трябва да се научат да работят с технология, която все по-често се използва в професионалната среда.

Същевременно безкритичното разчитане на нея крие рискове. Шотаров се позова на изследване на Масачузетския технологичен институт (MIT), което, по думите му, показва връзка между начина на използване на изкуствен интелект при решаване на задачи, мозъчната активност и способността на участниците впоследствие да възпроизведат наученото.

Затова преподавателите трябва да оценяват не само крайния резултат, но и начина, по който студентите са стигнали до него. Важно е те да могат да анализират информацията, да проверяват отговорите и да разпознават грешки.

„Изкуственият интелект трябва да е нашият инструмент, да бъде продължение на нашия мозък и на нашите интелектуални способности“.

Връзката между образованието и бизнеса

Разминаването между знанията на завършилите и очакванията на работодателите не означава непременно, че образователната система е неуспешна. Университетите предоставят фундаментални знания и специализация, но отделните компании имат специфични изисквания, които налагат допълнително обучение.

Според Шотаров отговорността за подготовката на кадрите трябва да бъде споделена между образованието и бизнеса. Работодателите трябва да участват по-активно в развитието на уменията на новите служители, а университетите да поддържат по-тясна връзка с практиката.

Той отбеляза и че знанието вече има много по-кратък жизнен цикъл, което прави непрекъснатото обучение необходимо условие за професионално развитие.

Предприемачеството като двигател на икономиката

По думите на Шотаров предприемачеството е област, в която България е постигнала значителен напредък през последните две десетилетия. Развитието на стартъп екосистемата, фондовете за рискови инвестиции, бизнес ангелите и специализираните университетски програми създава повече възможности за младите хора.

„Предприемачеството означава да се открива проблем и да се създава решение, което носи стойност. За да продължи този процес, образователната система трябва да насърчава младите хора да опитват, да развиват практически умения и да се адаптират към промените.“

Шотаров подчерта, че реформите трябва да бъдат внимателно обмислени, защото образованието е пряко свързано с дългосрочното развитие и конкурентоспособността на страната.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости от предаването „В развитие“ може да гледате тук.



Source link

Scroll to Top