.jpg)
Clinica.bg
press@clinica.bg
Жените са близо 77% от работната сила в сферата на здравеопазването и грижите в Европейския регион на СЗО, но получават с 19% по-ниско почасово заплащане и с 28% по-ниско месечно възнаграждение в сравнение с мъжете, сочи нов доклад на Европейския офис на СЗО, публикуван днес и обхващащ 43 държави.
„Жените съставляват мнозинството от хората, благодарение на които функционират здравните системи в Европа, но въпреки това получават по-малко заплащане от колегите си мъже – разлика, която се натрупва през целия професионален път“, заяви д-р Наташа Ацопарди-Мускат, директор на отдел „Здравни системи“ към Европейския офис на СЗО. „Това води до по-ниски пенсии, по-малка финансова сигурност в напреднала възраст и по-висок риск от бедност за жените, посветили трудовия си живот на грижата за другите. Това не е случайност и не се дължи на квалификацията. Жените получават по-ниско заплащане за същата работа и биват пренебрегвани при заемането на по-високоплатени длъжности.“
Разлика, която нараства с изкачването по йерархичната стълбица
Разликата в заплащането се увеличава рязко в зависимост от нивото на доходите. В долния край на скалата на заплащане жените получават около 2% по-малко на час от мъжете, но в горния край разликата достига почти 23%. На хартия, предвид квалификацията и опита си, жените би трябвало да получават малко повече от мъжете на най-високоплатените длъжности, но на практика те получават по-малко.
Тази тенденция сочи към фактори, различни от възрастта, образованието или продължителността на работното време. На ръководни позиции в здравеопазването и грижите са заети повече жени, отколкото на управленски постове в други сектори, като същевременно заплащането е по-ниско: средно 22,00 евро на час спрямо 24,70 евро за съпоставими длъжности другаде. Докладът установява, че колкото по-голям е делът на жените на дадена длъжност в сектора, толкова по-ниско обикновено е заплащането, независимо от изискваните умения или отговорности.
Какво обяснява разликата и какво – не
„По-голямата част от тази разлика не се дължи на това, че жените работят по-малко часове, са по-млади или работят в различни части на сектора“, обясни д-р Ацопарди-Мускат. „Всичко опира до това как секторът оценява труда на жените. Възрастта, образованието, продължителността на работното време и заетостта в публичния спрямо частния сектор обясняват само част от ситуацията.“
Когато се вземат предвид тези четири фактора, разликата в почасовото заплащане намалява от 19% на 6%, а разликата в месечното заплащане – от 28% на 10%. Остатъчната разлика в заплащането не може да се обясни с нито един от показателите в данните и е най-силно изразена точно там, където е най-важно: в горния край на скалата на заплащане, където тя формира почти цялата разлика в доходите на жените и мъжете.
Анализът показва, че голяма част от разликата в заплащането между половете остава необяснима дори след отчитане на фактори като възраст, образование, работно време и сектор, както и че тази разлика се увеличава с изкачването по скалата на заплащане.
Наблюдава се и ясна тенденция към подценяване на труда: колкото по-голям е делът на жените в дадена длъжност в сферата на здравеопазването и грижите, толкова по-ниско обикновено е заплащането, дори в сравнение с подобна работа в други сектори.
Тези констатации предполагат, че неравенството не може
да се обясни единствено с разлики в квалификацията, а отразява начина, по който се оценява и възнаграждава трудът, извършван предимно от жени. Секторът на здравеопазването и грижите е четвъртият по големина работодател в региона, осигуряващ заетост на около 10% от всички работещи, и е най-големият източник на платени работни места в сферата на грижите – пред образованието и домашната работа.
Той е особено важен източник на заетост за жените. Секторът обхваща близо 17% от всички работещи жени в региона, докато при мъжете този дял е едва 5%. В Белгия, Дания и Норвегия всяка четвърта работеща жена е заета в сферата на здравеопазването и грижите. Във Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия и Швейцария съотношението е една на всеки пет. В Руската федерация е около една на седем, а в Киргизстан – около една на десет. В Естония, Литва и Полша жените съставляват близо 90% от работната сила в сектора.
Неравното заплащане в сектор с такъв мащаб влияе
върху наемането и задържането на кадри, както и върху броя на жените, достигащи до висши и ръководни позиции, което има косвени последици за здравните системи, разчитащи на тях.
СЗО/Европа призовава държавите членки да предприемат
действия в пет направления, като всички те са напълно постижими:
– Въвеждане на задължително отчитане на разликата в заплащането между половете, така че тя да бъде видима и да може да се проследява във времето.
Преодоляване на пропуските в данните. Събиране и публикуване на информация за заплащането, разбити по пол, професия, раса и етническа принадлежност, а не само по възраст и сектор.
– Укрепване на законодателството за равно заплащане и осигуряване на реалното му прилагане и наблюдение.
– Премахване на структурните пречки – като ограничените възможности за менторство и неравните очаквания относно полагането на грижи – които възпрепятстват заемането на висши и по-добре платени длъжности от жени.
– Преоценка на самата работа в сферата на здравеопазването и грижите, така че заплащането да отразява изискваните умения и отговорности, а не това кой традиционно е изпълнявал тази дейност.
„Това не е сложен за решаване проблем; въпросът опира до воля“
заключявя д-р Адзопарди-Мускат. „Знаем как да преодолеем разликата в заплащането: чрез прозрачност, прилагане на правилата и премахване на пречките, които не позволяват на жените да заемат висши позиции. Всяка държава членка в този регион може да започне още днес.“