Отделни правила за бързите кредитидо размера на 2 минимални работни заплати предлагат от „Прогресивна България“. Идеята е разходите по тези заеми да се ограничават по специален механизъм, а компаниите да бъдат задължени да проверяват по-задълбочено дали клиентите могат да изплащат задълженията си.
Предложенията за промени в Закона за потребителския кредит ще бъдат внесени между първо и второ четене, съобщи на брифинг в кулоарите на парламента председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Константин Проданов.
Според предложението за малките кредити ще има специален механизъм за ограничаване на оскъпяването. Предвижда се допустимият разход да нараства линейно с всеки ден от срока на заема, така че в края на първата година общият таван да достигне сегашното ограничение от 5 пъти размера на законната лихва за просрочени задължения. Целта е да се ограничи възможността краткосрочните заеми да стават прекомерно скъпи заради допълнителни такси и други разходи.
Друга ключова промяна предвижда кредиторите да бъдат задължени да проверяват подробно финансовото състояние на всеки кандидат за заем. Ако компанията отпусне кредит, без да извърши необходимата проверка, клиентът ще трябва да върне само получената главница, без лихви.
Предвижда се и по-строг контрол върху клаузите в договорите. Съдилищата ще трябва да изпращат на Комисията за защита на потребителите (КЗП) окончателните си решения, с които са установени неравноправни клаузи или нелоялни практики. Комисията ще поддържа регистър на такива клаузи и ще следи за системни нарушения.
Промените засягат и събирането на просрочени задължения. Предсрочно изискуем кредит ще може да се обявява при най-малко 2 просрочени месечни вноски и след предварително 30-дневно уведомление. Лихвата за забава ще бъде ограничена до размера на законната лихва върху просрочените задължения, която в момента е малко над 10%, посочи Проданов.
Предлага се също да се забранят отделни такси за дейности, които са неразделна част от отпускането и обработването на кредита. Според вносителите подобни такси се използват, за да се заобикалят ограниченията върху общото оскъпяване.
Предложенията предвиждат и мерки срещу компании, които системно нарушават правилата. КЗП ще може да уведомява Българската народна банка и да иска заличаване от регистъра на небанкова финансова институция при установени системни нарушения.
Здравко Марков от „Прогресивна България“ заяви, че се предвижда и забрана за франчайз модела при отпускането на бързи кредити. Според него заемите трябва да се предоставят от самите дружества, които са регистрирани и отговарят на законовите изисквания, а не чрез трети лица, които действат от тяхно име.
Промените са насочени към ограничаване на практики, при които клиенти се привличат с примамливи оферти, а впоследствие се оказват натоварени с допълнителни разходи или са подложени на натиск заради просрочени задължения.

