Авторски коментар и документална хронология на Мартин Маринов. Състояние на случая към 9 септември 2026 г.
Това е история за институция, създадена да се бори с лошата администрация, която сама трябва да обяснява месеци без отговор, неясни регистрации и неизпълнени обещания. Потърсих Омбудсмана заради проверка на Главната инспекция по труда, която оспорвам като непълна и опорочена. Днес търся обяснение и за начина, по който самият Омбудсман обработва документите ми.
В тази история има официални документи на ГИТ, които описват пропуски. Има последващо становище на изпълнителния директор Екатерина Асенова, според което не са открити доказателства за недобре извършена проверка. Има сигнал до Омбудсмана за това противоречие. Има служител с дългогодишна кариера в ГИТ и продължаващи съвместни лекторски ангажименти, към когото е насочен случаят ми.
Има и преписка от дата, на която не съм подавал жалба. Друга е публично отбелязана като приключена, а отговорът, за който ми съобщават по телефона, не е достигнал до мен.
Едно нещо продължава да липсва: писмено произнасяне по конкретното противоречие, за което сезирах институцията на 10 февруари 2026 г.
Предисторията: оспорена проверка на ГИТ
Случаят започва от трудовите ми отношения с „Консентрикс Срев България“ ЕООД. На 26 юни 2025 г. подадох жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ — Русе. Последваха допълнителни сигнали и документи, включително през юли. Оплакванията ми засягаха трудови документи, работно време, възнаграждение и реално изпълнявани задължения.
От страна на работодателя по проверките действаше Елена Калчева, представител на дружеството, чието име фигурира в кореспонденцията и предоставяните документи.
След оспорване на проверката началника на ДПОИД Веселин Видев даде указания за допълнителни контролни действия. На 7 октомври 2025 г. беше издадено решение, подписано от Цветомила Филипова, заместник изпълнителен директор на ГИТ. Документите от това административно разглеждане описват недостатъци в предходните действия.
Именно работата на инспекцията оспорих пред Омбудсмана. Институцията отправи препоръка към ГИТ. След това получи становище от Екатерина Асенова.
Тук започва вторият проблем: какво е съобщено на Омбудсмана за резултата от проверките и доколко то отразява собствените документи на ГИТ.
Пропуски в документите, липса на доказателства в заключението
В становището до Омбудсмана Екатерина Асенова заявява, че не са открити доказателства в подкрепа на твърденията за недобре извършена проверка и неефективност на контролните действия на ДИТ — София.
Същевременно в документите по административното разглеждане са описани конкретни пропуски. Сред тях са несъбрани при първоначалната проверка документи, свързани със сумираното изчисляване на работното време за периода юни–август 2025 г. Разгледани са и недостатъци при движението на подадени от мен материали между структурите на инспекцията.
Не смесвам пропуските на ДИТ — Русе с тези на ДИТ — София. Не смесвам и нарушение на работодателя с нарушение на инспектора. Именно затова поисках съпоставка на конкретните пасажи, периоди и действия.
Как заключението „няма доказателства за недобре извършена проверка“ се съвместява с пропуските, описани от самата ГИТ?
Този въпрос не изисква догадки за нечии намерения. Изисква прочит на документите и мотивиран отговор. Ако пропуските са отстранени при последващи действия, трябва да бъде обяснено кога и как. Ако заключението се отнася само до определена проверка, това трябва да бъде ясно посочено. Ако становището е непълно или неточно, това също трябва да бъде отразено.

На 10 февруари 2026 г. уведомих Омбудсмана за противоречията. Поисках да провери достоверността на предоставената от ГИТ информация и изпълнението на собствената си препоръка.
Какво подадох и какво продължавам да чакам
| Документ | Предмет | Резултат към 9 септември 2026 г. |
|---|---|---|
| 7708/10.02.2026 г. | Противоречия между становището на ГИТ до Омбудсмана и документите на инспекцията; изпълнение на препоръката. | Не съм получил писмен отговор по същество. |
| 7708/13.03.2026 г. | Напомняне за липсата на отговор. | Не съм получил отговор, който разрешава поставения въпрос. |
| 7708/07.05.2026 г. | Последващ документ с искане за отвод. | Не съм получил изрично писмено произнасяне по искането. |
| Сигнал до КПК от 16.06.2026 г. | Обстоятелствата при разглеждането на случая от администрацията на Омбудсмана. | По телефонна справка ми е съобщен номер |

Потвърждението от деловодството за документа от 10 февруари посочва регистрационен номер на документ или материал. Това е важно: материалът може да бъде приложен към съществуваща преписка. Но прилагането му към стара преписка не отговаря на въпроса кой е прочел новото оплакване и какво е предприел по него.
Гражданинът не трябва да разгадава вътрешната деловодна система, за да разбере дали сигналът му е разгледан.
Теодора Дичева: обещание през март, друг сигнал през май
Като служител, работещ по случая, ми беше посочена Теодора Дичева, ръководител на социалния ресор при Омбудсмана.
Телефонната история, която пазя, показва разговор на 10 март 2026 г., с продължителност около три минути. В него Дичева ми каза, че ще разгледа случая и ще отговори в кратък срок.
На 5 май 2026 г. проведохме втори разговор — 31 минути. Писмен отговор все още нямаше. В този разговор тя ми каза, че не разбира сигнала, и предложи да подам друг — за това с какво институцията може да помогне относно нарушения на работодателя.
Това е моят разказ за съдържанието на разговорите. Телефонната история показва датите и продължителността им.

Но моят предмет вече беше заявен: информацията, предоставена от ГИТ на Омбудсмана, и изпълнението на препоръката. Предложението за нов сигнал за работодателя не разрешава този въпрос.
След разговора през май поисках отвод. Писмен отговор по това искане също не съм получил.
Къде са документите от февруари, март и май?
При направените от мен търсения не откривам отделни публични записи за документите 7708/10.02, 7708/13.03 и 7708/07.05.2026 г. Не откривам и съобщената ми преписка № 7281.

Липсата на отделен публичен ред не доказва, че документът е изтрит от вътрешната система. Но когато към нея се добавят месеци без отговор и различни сведения от служители, институцията дължи проследима справка.
Очаквам да бъде показано къде е заведен всеки документ, към коя преписка е приложен, на кого е разпределен и какви действия са извършени. Това са данни, които трябва да могат да бъдат проверени, а не обяснявани с поредното устно уверение.
№ 7281: жалба от 1 юни, която не съм подавал
В телефонния разговор от 4 септември 2026 г. ми беше съобщена преписка № 7281, свързана с дата 1 юни. В същия разговор беше спомената и дата 5 юни.
На 8 септември служителката Мария Панайотова отново посочи регистрация от 1 юни и ми съобщи, че проверката не е приключила.
На 1 юни 2026 г. не съм подавал сигнал.
Ако № 7281 е образувана въз основа на по-ранен мой документ, институцията трябва да го посочи. Ако става дума за вътрешно отделяне или пререгистрация, трябва да бъдат обяснени основанието и връзката с предходните материали.
Не приемам като достатъчно обяснение да ми бъде съобщавана дата на мое действие, което не съм извършил. Покажете документа, въз основа на който сте образували преписката.
Създаване, скриване или изтриване на преписки: необходима е проверка на историята на записите
Различните номера, необяснените дати и липсата на публично проследима връзка между документите пораждат основателна необходимост от проверка на електронната история.
Към момента нямам доказателство, че преписка е изтрита или умишлено скрита. Имам конкретни несъответствия, които не са ми обяснени. Именно затова искам проверка на записите, а не предположения за съдържанието на системата.
Трябва да бъдат запазени и проверени:
- Датите на създаване на преписки № 7708/10.02.2026 и № 7281.
- Документите и протоколите, въз основа на които са образувани.
- Историята на промените в предмета, статуса и връзките между преписките.
- Данните за разпределяне на материалите към служители.
- Наличните записи за публикуване или промяна на публичната видимост.
- Данните за изготвяне и изпращане на отговорите.
Ако системата показва редовно обработване, институцията може да го обясни с документи. Ако има грешки, те трябва да бъдат установени и поправени. Ако има неправомерни действия, компетентният орган трябва да ги провери.
Личните ми данни: на какво основание са създадени тези записи?
Когато ми се съобщава за жалба, заведена на мое име на дата, на която не съм подавал такава, възниква и въпросът за точността и произхода на данните.
Кой документ е използван? Как е записан подателят? Отбелязано ли е устно оплакване? Съществува ли протокол за него? Представено ли е вътрешно административно действие като ново подаване от моя страна?
Това е въпрос за проверка на обработването на личните ми данни, а не вече установена злоупотреба. Администрацията може да създаде преписка въз основа на получен материал, без това да е неправомерно. Но трябва да може да обясни откъде идват данните и какво точно е регистрирано.
Името ми не може да служи като достатъчно обяснение за произхода на една жалба. Необходим е документът зад регистрацията.
Бивш ръководител в ГИТ разглежда оплакване срещу ГИТ
Според публикуваната професионална биография Теодора Дичева е работила 21 години в ГИТ, включително като директор на правната дирекция през 2008–2019 г. Професионална биография.
Предишната работа в дадена институция не е сама по себе си доказателство за пристрастност. В моя случай обаче към нея се добавят продължаващи съвместни лекторски ангажименти, работата по оплакване срещу ГИТ, разговорите за предмета на сигнала и липсата на писмено произнасяне.
Именно съчетанието от тези обстоятелства поставих пред КПК. Очаквам проверка, а от Омбудсмана — обяснение как е оценена безпристрастността и какво е решено по искането ми за отвод.
Скандалът от 2020 г.: Дичева, Стоянов и платеният семинар
На 15 май 2020 г. Теодора Дичева и тогавашният главен юрисконсулт на ГИТ Николай Стоянов участват като лектори в платен семинар по трудови правоотношения.
Журналистът Николай Драганов публикува разследване в „Барикада“, което поставя въпроса как представители на институции, от които работниците очакват защита, съветват работодатели относно преодоляването на закрилата при уволнение. Темата достига и до БНР. Първоначалната публикация.
На 4 юни 2020 г. „Барикада“ съобщава, че на Дичева е наложено дисциплинарно наказание, но тя няма да бъде освободена от тогавашния омбудсман Диана Ковачева. Това е медийно съобщение; не разполагам със самата заповед за наказание. Последващата публикация.
По същата тема Ваня Григорова изразява публична критика. Николай Стоянов завежда срещу нея дело за клевета. С Решение № 579 от 21 септември 2022 г. по ВНЧХД № 408/2022 г. Софийският градски съд потвърждава оправдателната ѝ присъда.
Съдът описва образувано дисциплинарно производство срещу Стоянов след журналистическите въпроси и публикацията. Посочва и прекратяване на служебното му правоотношение с ГИТ на 4 юни 2020 г. поради временно преместване в Комисията за защита на личните данни. Това е установената последователност, а не доказателство за дисциплинарно уволнение. Съдебното решение.

Шест години по-късно имената отново са в общи програми
Програмите за професионални обучения през 2026 г. показват продължаващи общи лекторски ангажименти.
| Събитие | Посочени лица | Проверим факт |
|---|---|---|
| 15 май 2020 г. | Теодора Дичева и Николай Стоянов | Съвместният семинар, породил публичния спор. |
| 16–19 юни 2026 г., „Астор Гардън“ | Теодора Дичева, Николай Стоянов и Пенка Митрева | Обявен общ лекторски състав. |
| 30 септември – 2 октомври 2026 г., Сандански | Теодора Дичева и Пенка Митрева | Предстоящо към датата на публикацията обучение. |
Програмата за юни представя Дичева с длъжност при Омбудсмана, Пенка Митрева с длъжност в ГИТ, а Стоянов като адвокат по трудово право. Стоянов не следва да бъде представян като действащ служител на ГИТ през 2026 г. Програма за юни.
В есенната програма отново присъстват Дичева и Митрева. Събитието предстои, затова програмата установява обявен ангажимент, а не вече осъществено участие. Програма за есента.
Това са организирани професионални ангажименти, видими в публикувани програми. Те заслужават да бъдат разгледани при оценката на конкретното ми искане за отвод.
Платен семинар: въпросът не свършва с хонорара
Платеният характер на едно обучение показва, че организаторът предлага търговска услуга. Той не доказва автоматично какво получава всеки лектор.
За да се изясни икономическата страна на отношенията, трябва да бъдат проверени договорите, възнагражденията и поетите разходи. Освен хонорар могат да имат значение транспортът, нощувките и храната — ако действително са предоставени и според условията, при които са предоставени.
Не твърдя, че разполагам с доказателства за конкретни безплатни облаги. Искам въпросът да бъде изяснен документално. Нито наличието на такса за участниците доказва плащане на лектора, нито едно устно „няма хонорар“ изчерпва проверката на отношенията.
Двата сигнала до КПК: различни предмети, обща документална предистория
По отделната линия за документи, свързани с проверката на ГИТ, сезирах КПК. Разполагам с писмо за предприетите действия и изпращане на материали към Софийската районна прокуратура.
По тази линия съм уведомен и за досъдебно производство с квалификация чл. 316 във връзка с чл. 309 от Наказателния кодекс.
Досъдебното производство е разследване, а не присъда. Не го представям като установена престъпна дейност на всички служители, участвали в проверката.
Сигналът ми от 16 юни 2026 г. за администрацията на Омбудсмана е отделен. Той засяга действията по моя случай, липсата на отговор и обстоятелствата, които според мен изискват проверка за конфликт на интереси.
Едната процедура не заличава другата. Наказателноправната проверка на документи не обяснява защо не получавам яснота къде са материалите ми при Омбудсмана и какво е предприето по тях.
Айсун Авджиев и Ева Жечева: поредното обещание
След телефонните справки потърсих главния секретар Айсун Авджиев, за да се изяснят номерата на преписките и липсващите отговори.
На 9 септември 2026 г., около 12:30 ч., ми се обади Ева Жечева, директор на дирекция „Права на детето“. Тя каза, че главният секретар се е свързал с нея.
Започнах да разказвам случая отначало. Уведомих я за досъдебното производство, свързано с документи по проверката на ГИТ. След това стигнах до липсата на отговор и първия разговор с Дичева.
Жечева каза, че ще говори с колегите и ще ми се обади след пет минути. Не успях да разкажа за втория разговор с Дичева през май.
До края на деня не получих нито обратно обаждане, нито имейл. Последващият ми опит да се свържа с нея също остана без отговор.
Един пропуснат разговор не доказва прикриване. Но след месеците без писмен отговор поредното неизпълнено обещание задълбочава проблема с доверието. За гражданина има значение резултатът: документите да бъдат разгледани и отговорът да бъде получен.
Защитник на гражданите или убежище за кадри с публично оспорвана репутация?
Публичната история на служителите има значение за доверието в институцията. Но тя трябва да бъде разказана точно.
Ева Жечева е бивш председател на Държавната агенция за закрила на детето. Mediapool свързва освобождаването ѝ през 2002 г. с разходи за наем и техника. В същата публикация е отразено нейното оспорване на обвиненията. За освобождаването през 2016 г. „Дневник“ посочва, че мотивите не са оповестени. Източници: Mediapool и „Дневник“.
Айсун Авджиев е включен в евролистата на ДПС през 2014 г. През 2016 г. е кандидат за заместник-омбудсман, предложен от фондация „Партньори – България“. Източници: публикацията за евролистата и БНТ за кандидатурата.
Политическата биография не доказва нарушение. Медийният скандал не е присъда. Но институция, която разчита на морален авторитет, дължи убедителни гаранции за безпристрастност и отчетност.
Омбудсманът не бива да се превръща в рехабилитационен център за компрометирани кадри. Това е моята оценка за стандарта, който институцията трябва да защитава. Той се доказва с прозрачни назначения, разгледани сигнали и ясни решения по съмненията за пристрастност.
При моя случай очаквам отговорност за конкретни действия. Не приемам общото обяснение „проверяваме“ като заместител на документите, които търся от месеци.
Кой за какво отговаря
| Лице или институция | Роля в описания случай |
|---|---|
| Мартин Маринов | Подател на сигналите за работодателя, проверките на ГИТ и действията при Омбудсмана. |
| Елена Калчева | Представител на работодателя по документите и кореспонденцията с ГИТ. |
| Веселин Видев | Началник ДПОИД: Дава указания за допълнителни контролни действия. |
| Цветомила Филипова | зам. Изпълнителен директор на ИА ГИТ Подписва решението на ГИТ от 7 октомври 2025 г. |
| Екатерина Асенова | Изпълнителен директор на ИА ГИТ – Автор на оспореното становище на ГИТ до Омбудсмана. |
| Теодора Дичева | Посочена ми като служител, работещ по случая; провежда разговорите с мен през март и май. |
| Мария Панайотова | Предоставя телефонната информация от 8 септември за № 7281 |
| Новак Новаков | Ръководи „Приемна и деловодство“. Не е установено кой лично е извършил спорните регистрации. |
| Айсун Авджиев | Главен секретар, потърсен за изясняване на движението на документите. |
| Ева Жечева | Свързва се с мен на 9 септември и обещава последващо обаждане. |
| Велислава Делчева | Омбудсман към септември 2026 г.; ръководител на институцията, от която очаквам официално произнасяне. |
| Николай Стоянов и Пенка Митрева | Лектори, посочени в общи програми с Дичева. Това не установява участие в обработването на моя сигнал. |
| КПК и Софийската районна прокуратура | Сезирани по съответните отделни линии, описани в публикацията. |
Настоящите длъжности при Омбудсмана са проверими в официалната структура на институцията. Посочването на ръководна длъжност не замества установяването на конкретното действие на съответния служител.
Има звено за контрол на жалбите. Проверило ли е този случай?
Официалният сайт описва дирекция „Контрол на жалби, международни дейности и проекти“, която следи качеството на разглеждането на жалбите.
В проверения поименен списък не е посочен неин директор. Публикувана е и обява за конкурс за длъжността. Това не позволява да установя кой към момента изпълнява тази функция. Източници: описание на администрацията и обяви за работа.
Въпросът към главния секретар е конкретен: кой контролира качеството на разглеждането на моите документи и какво е установил?
Съществуването на звено в организационната схема има смисъл, ако контролът се проявява в реалните случаи. Моят случай изисква точно такъв отговор.
Какво трябва да последва
Не търся поредна среща, която да приключи с ново обещание. Търся проверими резултати:
- Мотивирана съпоставка на становището на Асенова с документите на ГИТ.
- Изрична оценка дали препоръката на Омбудсмана е изпълнена.
- Произнасяне по искането за отвод и информация кой е разглеждал сигнала.
- Пълна хронология на преписките и връзката им с материалите от февруари, март и май.
- Първоначалните документи за № 7281, включително протокол, ако се твърди устно подаване.
- Копие от твърдения изпратен отговор и данни за изпращането.
- Запазване и проверка на електронната история, включително данните за промени и разпределяне.
- Изясняване на произхода и точността на личните данни, използвани при регистрациите.
- Публично оповестяване на резултатите в допустимия обем.
Правилникът на Омбудсмана предвижда проверка на документите и писмен отговор, съдържащ констатации и изводи. Именно такъв отговор очаквам. Правилник, чл. 23–24.
Институционалният авторитет не е защита от въпроси
Когато гражданинът представя документи за противоречие, институцията трябва да ги провери. Когато му съобщава за жалба от дата, на която той не е подавал такава, трябва да покаже основанието за регистрацията. Когато твърди, че е изпратила отговор, трябва да предостави отговора и данните за изпращане.
Това е минималният стандарт на добра администрация. Омбудсманът трябва да го покрива преди да го изисква от останалите.
Моята позиция е ясна: институцията се нуждае от реална отчетност и контрол. Ако не може да ги осигури, въпросът за дълбока реформа — включително за смисъла на съществуването ѝ в този вид — е напълно основателен.
Към 9 септември 2026 г. продължавам да очаквам отговор на въпроса, поставен още през февруари: как становището на ГИТ се съвместява с документите на самата ГИТ и изпълнена ли е препоръката на Омбудсмана?
Публикацията представя личния ми разказ, кореспонденцията и посочените публични източници. При получаване на официален отговор или нови документи ще отразя съдържанието им с дата на актуализация. Твърденията за конфликт на интереси, неправомерни промени в преписки и злоупотреба с лични данни са предмет на исканата проверка, а не установени с тази публикация нарушения.
