„Прогресивна България“ представи програмата си за развитие на образованието, в която са заложени редица промени в училищната система. Сред основните обещания на управляващите е средната учителска заплата да достигне 125% от средното възнаграждение за страната. Предвиждат се още цялостно обновяване на учебното съдържание, нов модел на оценяване, по-широко използване на дигитални технологии и изкуствен интелект, както и мерки за привличане на повече млади преподаватели.
В програмата е заложена промяна във философията на обучението – вместо основният акцент да бъде върху заучаването на информация, образователният процес трябва да бъде насочен към изграждането на практически умения у учениците. Управляващите планират и промени в системата за изпитване, като се предвижда по-силен фокус върху т.нар. формиращо оценяване.
Сред по-конкретните намерения е и разширяване на предметния обхват на националните външни оценявания. Освен български език и математика се обсъжда включването на история, гражданско образование и природни науки. Според публикуваната програма интегрирани изпити са планирани за 2029 г., макар че засега не е уточнено дали мярката ще бъде приложена именно към изпита след 7. клас.
Особено внимание е отделено на дигитализацията. Програмата предвижда създаване на дигитално учебно съдържание, както и дигитализация на училищната документация. Планира се и използването на изкуствен интелект за проследяване на резултатите на учениците. Част от тези мерки са със срокове за изпълнение през 2029 и 2030 г.
Една от по-значимите идеи е свързана с учителите. „Прогресивна България“ обещава възнагражденията в сектора да бъдат на ниво 125% от средната работна заплата за страната. Предвиждат се и мерки за привличане на повече млади преподаватели на възраст до 35 години. Отделно внимание е отделено на проблема с професионалното прегаряне и на необходимостта да бъде оценяван реалният ефект от квалификациите на учителите.
Идеята за запазване на съотношението от 125% между средната учителска и средната за страната заплата не е нова. През юни 2026 г. от Министерството на образованието и науката също заявиха, че ще настояват политиката средната учителска заплата да бъде не по-ниска от 125% от средната за страната да бъде запазена.
В програмата е заложено и въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“. Според представения план срокът за подготовката на мярката е юни 2027 г., а реалното въвеждане на предмета е предвидено за учебната 2028/2029 г.
Друга важна идея е въвеждането на подготвителен клас преди първи клас. Според програмата това трябва да се случи от септември 2027 г. Целта е децата да бъдат по-добре подготвени за постъпването си в училище и да се улесни преходът между предучилищното и училищното образование.
Промени се предвиждат и в детските градини. Управляващите обещават въвеждане на еднакви изисквания към персонала, образователното съдържание и качеството на услугата. Предвидени са и инструменти за проследяване на развитието на децата във всяка възрастова група, като срокът за това е септември 2028 г.
Заложена е и нова концепция за професионалната подготовка в областта на ранното детско развитие. Предвижда се специалността да се развива съвместно между педагогически и медицински факултети. Като срок за реализация на тази идея е посочен декември 2028 г.
Отделен раздел в програмата е посветен на приобщаващото образование. В него е записано, че трябва да бъдат осигурени повече специалисти – ресурсни учители, логопеди, психолози, социални педагози и други професионалисти, които работят с деца със специални образователни потребности и затруднения.
Предвижда се също подобряване на физическата достъпност на училищата и осигуряване на помощни технологии. Сред мерките е и увеличаването на броя на помощниците на учителя. Като дългосрочни цели са посочени превенцията на отпадането от училище и пълният обхват на децата и учениците, подлежащи на задължително образование.
Според програмата до април 2029 г. трябва да бъде постигнат пълен обхват на децата и учениците в задължителна училищна възраст, като специален фокус ще бъде поставен върху децата в риск. В документа обаче не са посочени конкретни бройки за необходимите специалисти и не са описани в детайли всички механизми, чрез които тези цели ще бъдат постигнати.
Управляващите предвиждат и постепенно преминаване към едносменен режим на обучение. Наред с това училищата трябва да бъдат превърнати в по-енергийно ефективни и самодостатъчни системи. Сред целите е и разширяване на дуалното образование, което да осигурява по-тясна връзка между професионалната подготовка на учениците и реалните потребности на бизнеса.
В професионалното образование се планират и промени в законодателството. Предлага се въвеждането на единен стандарт при обучението за част от професия при лицата над 16 години, като трябва да бъде определен и минимален брой часове за тази форма на подготовка.
Промяна е предвидена и в системата за оценяване на качеството на образованието. Според програмата трябва да се постави по-силен акцент върху проследяването на реалния напредък на учениците. Темата е особено актуална, тъй като старата наредба за качеството беше отменена, а нова все още не е одобрена.
Амбициозни промени са заложени и във висшето образование. „Прогресивна България“ предлага приемът и финансирането на университетите да бъдат по-тясно обвързани с реализацията на завършилите, качеството на обучението, научната дейност и потребностите на пазара на труда.
Планира се и увеличаване на броя на студентите в специалности, които са от стратегическо значение за икономиката. Предвиждат се промени в закона за висшето образование, които да бъдат съобразени със стратегията за развитие на висшето образование до 2030 г.
Голяма част от мерките в програмата са с хоризонт до края на десетилетието. Някои от тях са конкретизирани със срокове, докато други са представени като дългосрочни цели, без да са посочени всички механизми и ресурси, необходими за тяхното изпълнение.
Сред основните акценти остават повишаването на учителските възнаграждения, промяната на учебното съдържание, въвеждането на нови подходи за оценяване, дигитализацията на образованието и по-силното използване на изкуствения интелект. Програмата предвижда и редица промени, които засягат децата още преди постъпването им в първи клас.