- 210 национални и териториални структури би трябвало да осъществяват контрол, но вместо това превръщат прокуратурата в “държавен юрисконсулт”
- Чиновници не умеят да различат нарушение от престъпление или да решат дребен казус на граждани
- Вместо да се увеличават, делата по преписките на тези институции намаляват
Мая Манолова, която пое защитата на потребителите, само за няколко дни изнерви банки и вериги, но показа как трябва всъщност да работи един контролен орган. Тя дори публикува мобилния си телефон и само за час 9 души ѝ бяха звъннали заради високите цени.
У нас освен Комисията за защита на потребителите съществуват 210 национални и териториални структури, чиято цел е да следят, регулират, одитират всичко в държавата – от болницата през общината до правата на децата. В тях се трудят 41 211 чиновници, които вземат заплати, за да не стига всеки проблем до прокуратурата и съда, а да бъде решен където и както трябва.
Общ официален списък на структурите, които трябва да контролират, обаче няма.
Няма и информация какво струват на държавата тези 41 211 чиновници – освен заплати и наеми на сгради, транспортни разходи и бонуси. Но ако за ориентир се вземе средната заплата, то годишно те “струват” около 714 млн. евро. Срещу тази сума са наложени глоби за близо 240 млн. евро, от които са събрани половината (виж по-долу).
Въпреки впечатляващата бройка фактите показват почти нулева ефективност при подаването на сигнали с данни за престъпления. От години държавното обвинение се оплаква, че контролните органи не различават административни нарушения от престъпление. Това пък води до изпращането на купища документи до прокуратурата, в които обаче я превръщат в държавен юрисконсулт. Да оставим настрана, че и прокурорите не са експерти по всичко и често обвиненията им по тази причина падат, а специфичният казус е могъл да бъде решен в някоя от тези структури дори на общинско ниво.
Проучване на “24 часа” установи 72 национални и централни органа с контролни, инспекционни, надзорни, одитни или регулаторни правомощия. Към тях се прибавят 138 специализирани териториални администрации, вписани отделно в Административния регистър.
Така общият брой достига 210 структури. И това е по-скоро консервативна оценка. В нея не са включени всички вътрешни инспекторати на министерства, общини, държавни предприятия и други публични организации, когато те не съществуват като отделни администрации.
Държавата разполага с подробен регистър на административните структури, но не и с функционален регистър на контрола.
Няма едно място, на което да се видят всички проверяващи органи,
числеността им, бюджетите, резултатите и областите, в които правомощията им се припокриват.
За 53 от националните органи и за всичките 138 териториални администрации могат да бъдат намерени данни за числеността. Сборът показва 41 211 заети щатни бройки към 31 декември 2025 г. Това не е пълният брой на хората, които упражняват контрол в държавата. Реалното число е по-високо, защото за 19 от националните органи липсва отделна разбивка.
На този фон обаче продължават да са изключително малко сигналите с данни за престъпления, които те подават в прокуратурата. Тенденцията е от десетилетия и не може да бъде преодоляна. Например няма нито един публично известен случай за подаден сигнал за корупция от инспекторат към дадено ведомтво.
През 2025 г. са наблюдавани 1874 преписки, образувани по сигнали на контролни органи. През 2024-а са били 2051, а през 2023-а – 2238, тоест вместо да се увеличават, намаляват.
Решени с постановление за образуване на досъдебно производство са 1057 преписки през 2025 г. През 2024-а са 1086, а през 2023-а – 1285. Отново има спад.
Данните сочат, че едва 2,8% от всички досъдебни производства са образувани по сигнали на контролни органи. За сравнение, което обаче едва ли е успокоително, през 2008 г. например са били само 0,67% от всички дела.
През миналата година има 3729 досъдебни производства по сигнали на органите, които трябва да контролират правилата в държавата. През 2024-а – 3798, а през 2023-а 3831. И по този показател тенденцията е надолу. В съда по дела от тази категория са внесени 265 акта през м.г. През 2024-а – 282, а през 2023 – 249.
Осъдените след сигнали от контролните органи са 235 през м.г., 262 през по-миналата и 209 през 2023-а.
Най-активни през годините са от НАП, следва Агенция “Митници”, АДФИ, Сметната палата и ДНСК. И дотам.
Не са наблюдавани преписки по сигнали и материали от Агенцията за публичните предприятия и контрол например, казват от държавното обвинение.
Според магистратите предвид широкия обхват на контролираните дейности и специфичните правомощия на органите се очаква те да подават повече и качествени сигнали

Къде обаче е проблемът?
Според изводите на държавното обвинение най-общо може да се каже, че контролните органи не умеят да различават административно нарушение от престъпление. Именно тази тяхна трайна неспособност води до презастраховане.
На практика на държавното обвинение, което по закон се занимава само с престъпления, се пращат всякакви документи. В много случаи те се отнасят до гражданскоправни или административни спорове.
Това “заливане” с документи от всякакво естество беше повод преди години един бивш главен прокурор да каже, че прокуратурата не е държавен юрисконсулт.
Повече от десетилетие по-късно обаче промяна няма. Контролните органи
продължават да сезират прокуратурата за случаи, които не
са престъпления, тя им връща обратно материалите, а така се губи и време.
“Ако се научат да разграничават административните нарушения от престъпленията, те ще бъдат своевременно санкционирани от самите контролни органи”, е изводът на държавното обвинение.
В същото време преди месец шефът на ДАНС Пламен Тончев изброи десетки сигнали до прокуратурата, изпратени от агенцията, за които нямало данни за развитие. Те били за сключени договори, за евентуално нерегламентирани действия на ръководни органи в държавни предприятия, за износ на лекарства, за обществена поръчка за медицинска апаратура, за неправомерно усвояване на държавни средства и т.н.
Тончев призова държавното обвинение да каже какво е направило по тях, за да продължат и те да си вършат работата. И.ф. главен прокурор Ваня Стефанова поиска шефът на ДАНС да ѝ изпрати справката, за да се направи проверка. Тя увери, че след анализ на данните щели да бъдат “предприети действия за ефективно, обективно и срочно разследване”.
Така че освен неумението на контролните органи да различават нарушение от престъпление, съществува и втори план, а той е на взаимно прехвърляне на отговорността между институциите.

СНИМКА: НАП
Санкции за 471 млн. лева за година, събраха по-малко от половината
Глоби и имуществени санкции за 471,18 млн. лв. са наложили контролните държавни и общински администрации през 2025 г., но реално събраните са 221,37 млн. лв. Това показва справката на Интегрираната информационна система на държавната администрация.
На пръв поглед събраната сума е равна на 47% от наложените през същата година санкции. Това обаче не е действителният процент на събираемост. Част от платените през 2025 г. глоби са наложени по-рано, докато някои от новите актове ще бъдат платени през следващи години. Други се обжалват, отменят от съда или се предават на НАП за принудително събиране.
Така се стига и до случаи, при които отделна институция събира повече средства, отколкото е наложила като нови санкции през годината. Агенцията за държавна финансова инспекция например е отчела 583 хил. лв. наложени и 743 хил. лв. събрани глоби. При Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сумите са съответно 873 хил. и 1,18 млн. лв.
Най-голямата част от санкциите е наложена от централната администрация – 433,16 млн. лв. Събраните средства са 209,66 млн. лв. Териториалните структури, сред които са и общинските администрации, са отчели 26,73 млн. лв. наложени и 10,26 млн. лв. събрани. Органите на отчет пред Народното събрание са наложили 11,29 млн. лв., но са събрали 1,46 млн. лв.
Най-големият източник на глоби е МВР. Според справката на ИИСДА през 2025 г. то е наложило санкции за 278,15 млн. лв. и е събрало 127,94 млн. лв. Сред общините най-големи приходи отчита Пловдив – 2,46 млн. лв. Следва Варна с 1,66 млн. лв. Столичната община е наложила глоби и санкции за 2,73 млн. лв., но в хазната ѝ са постъпили 484 хил. лв.
Държавата така ги е подредила, че да не може да ги преброи
Причината за трудното преброяване на контролните органи е в начина, по който държавата подрежда собствените си институции. Административният регистър ги разделя според правния им статут – министерства, държавни и изпълнителни агенции, комисии, структури, създадени със закон, и администрации, отчитащи се пред Народното събрание. Няма обаче самостоятелна категория “контролни органи”.
Затова в проучването са подбрани институциите, на които законът е възложил контролни, надзорни, инспекционни, одитни, защитни или регулаторни функции. Някои от тях не се занимават само с проверки. НАП събира данъци, НОИ отпуска и изплаща пенсии, здравната каса финансира лечение, а Агенция “Пътна инфраструктура” управлява пътищата. Наред с това обаче те упражняват контрол, проверяват задължения, договори, плащания, изпълнители или спазването на определени режими.
В пет организации – НАП, социално подпомагане, НОИ, митници и здравна каса, са заети 20 651 щатни бройки. На другия полюс са администрации с персонал, който може да се събере в една сравнително малка зала. Антидопинговият център е с 9 заети щата. Националният инспекторат по образованието и Националната агенция за професионално образование и обучение са с по 17, Агенцията за хората с увреждания – с 21. Разликата между най-голямата и най-малката структура е над 800 пъти.
По сфери най-много заети позиции са установени при контрола върху финансите, данъците, публичните средства и пазарите – 12 950. Това е сборът за 12 от включените в групата 16 национални органа. Почти същата е числеността при здравеопазването, труда, социалните дейности, образованието, културата и спорта. Само 400 заети места излизат при сигурността, правата, правосъдието и изборите. Това число обаче не означава, че този сектор е най-малкият. Тъкмо обратното – при него липсва най-голяма част от информацията. За цялото МВР справката на Интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА) показва 46 658 заети щатни бройки. Ако цялата численост на МВР бъде прибавена към контролните органи, в сметката ще попаднат и множество други звена. Ако не бъде прибавена, както е направено в това изследване, общият резултат неизбежно остава непълен. Същият проблем съществува при ДАНС и дирекция “Финансово разузнаване”, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, двете антикорупционни комисии и още няколко институции. БНБ има 1020 служители, но те не са прибавени към общия сбор. Контролни и надзорни функции изпълнява само част от персонала на БНБ.
По-ясна е картината при специализираните териториални администрации. В тях са заети 6237 щатни бройки. Най-голяма е системата на 28-те регионални здравни инспекции с общо 2211 заети позиции. Следват 28-те областни дирекции “Земеделие” с 1599.
Дори когато се разглеждат едни и същи видове администрации, числата могат да се различават според използваната методика. Докладът за състоянието на администрацията през 2025 г. посочва 6429 наети по трудово или служебно правоотношение в специализираните териториални администрации. Справката на ИИСДА за заетите щатни бройки дава 6237. Разликата е 192-ма души, но не означава непременно грешка. В самия доклад за състоянието на администрацията е записано, че данните на Националния статистически институт и тези на ИИСДА са събрани по различна методология и не може да се използват за пряко сравнение.
В данните на ИИСДА 27 501 заети места попадат в широката официална категория “експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции”. Това са близо две трети от 41 211 позиции. Не всички тези служители са инспектори.
