В област Пазарджик явно има нова формула за местната власт: колкото по-малка е общината, толкова по-голяма може да е заплатата на кмета.
Кметът на Сърница – 84 199 лева годишно.
Кметът на Ракитово – 75 298 лева.
Кметът на Пещера – 60 141 лева.
А кметът на областния център Пазарджик – 48 599 лева.
Чакайте малко – не трябваше ли да е обратното?
Пазарджик има повече жители, по-голяма администрация, по-сложна инфраструктура и несравнимо по-мащабни задачи.
Но за заплатата явно това няма особено значение.
Получава се впечатляващият парадокс: да управляваш малка община може да се окаже по-доходно, отколкото да управляваш областния център.
И всичко това е напълно законно – общинските съвети определят възнагражденията, стига да не надхвърлят законовия таван.
Законно – да. Но дали е логично?
Защото между „може“ и „справедливо“ има доста голяма разлика.
Още по-интересно става с Панагюрище, където заместник-кмет е декларирал 125 155 лева.
Сума, която кара човек да се запита: каква точно е мерната единица за отговорност в българската общинска власт?
Брой жители? Бюджет? Работа? Или просто решение на Общинския съвет?
Никой не твърди, че кметът на малка община трябва да получава малко.
Но когато малката община плаща повече от голямата, системата очевидно е обърнала кантара.
А когато кантарът е обърнат, поне трябва да има обяснение защо.
Защото иначе остава простият въпрос: в България по-трудно ли е да управляваш голяма община, или просто е по-евтино да го правиш?