Юнският доклад за заетостта в САЩ разклати едно от най-устойчивите пазарни очаквания през последната година – че при забавяне на икономиката Федералният резерв ще реагира с понижение на лихвите. По думите на анализатора Найджъл Грийн от deVere Group, който коментира данните в авторска статия за Investing.com, това предположение вече не изглежда толкова сигурно.
През юни американската икономика е добавила едва 57 000 нови работни места – далеч под пазарните очаквания. Данните за предходните месеци също са ревизирани надолу, а средният месечен ръст на заетостта за последната година вече е спаднал до едва 36 000 работни места. При нормални обстоятелства подобен доклад би бил приет от инвеститорите като ясен сигнал за предстоящо облекчаване на паричната политика.
Проблемът е, че инфлацията остава упорито висока. Броени дни преди публикуването на доклада за заетостта, предпочитаният от Федералния резерв инфлационен показател – индексът на разходите за лично потребление (PCE) – се повиши до 4,1%, повече от два пъти над целта на централната банка от 2%. Според Грийн именно комбинацията от отслабваща заетост и висока инфлация е сценарият, който Фед се е опитвал да избегне на всяка цена – икономиката губи инерция, но инфлацията не отстъпва, а централните банкери остават без очевиден изход.
В началото на 2026 г. инвеститорите спореха колко пъти Федералният резерв ще понижи лихвите през годината – някои очакваха три или четири понижения, други залагаха на по-агресивен цикъл на облекчаване заради отслабващия растеж. Днес въпросът е коренно различен: дали Фед изобщо може да намали лихвите, докато инфлацията остава толкова висока.
Пазарът на труда показва ясни признаци на изтощение – наемането рязко се забави през юни, предишните данни бяха ревизирани надолу, а редица сектори отчитат почти нулев растеж. Въпреки това инфлацията продължава да създава дискомфорт за политиците. Това поставя в трудна позиция не само Федералния резерв, но и инвеститорите, бизнеса и финансовите консултанти по света, чиито стратегии и оценки на активите често са изградени върху предположението за сравнително бързо връщане към по-ниски лихви.
Грийн подчертава, че не очаква Фед да повиши лихвите от текущите нива, а по-скоро продължителен период на рестриктивна парична политика, докато управляващите се опитват да преценят коя от двете заплахи – инфлацията или икономическата слабост – е по-сериозна. Централната банка е наясно, че доверието е нейният най-ценен актив: преждевременното обявяване на победа над инфлацията крие риск от нов, по-голям проблем в бъдеще, докато пренебрегването на признаците за икономическо отслабване носи собствени опасности.
Според анализатора истинската изненада на 2026 г. не е самото забавяне на американската икономика, а фактът, че то може да се случва паралелно с трайна несигурност около времето и мащаба на бъдещите лихвени понижения. Тази несигурност вече влияе на инвестиционните решения на бизнеса, разпределението на капитала, оценките на акциите, разходите по държавния дълг и доверието на инвеститорите като цяло.
