КЗД без нов член: изтекъл ли е законовият срок?

Проверено към 23.06.2026 г.

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е с овакантено място от президентската квота след предсрочното освобождаване на Иво Христов Петков. Законът за защита от дискриминация предвижда нов член да бъде назначен в едномесечен срок. Към 23 юни 2026 г. публично обявен и обнародван указ за такова назначение не се открива, което оставя КЗД без нов член.

Това не е обикновен кадрови въпрос. КЗД разглежда преписки за дискриминация, включително при упражняване на правото на труд, неравно третиране и равно заплащане. Липсата на попълнен състав идва и в момент, когато България подготвя промени в Закона за защита от дискриминация по Директива (ЕС) 2023/970 за прозрачността в заплащането и равното възнаграждение на жените и мъжете.

КЗД без нов член след освобождаването на Иво Христов

Указът за освобождаването на Иво Христов

С Указ № 150, издаден на 5 май 2026 г. и обнародван в Държавен вестник, бр. 42 от 8 май 2026 г., Иво Христов Петков е освободен като член на Комисията за защита от дискриминация.

Указът е издаден на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация — предсрочно прекратяване на правомощията по молба на самия член.

Чл. 44, ал. 3 ЗЗДискр.: В едномесечен срок от прекратяване на правомощията Народното събрание или президентът на Република България избира, съответно назначава, нов член на Комисията, който изпълнява мандата на освободения член.

Законът поставя задължение, а не препоръка. Той не говори за „възможност“ за назначаване при удобен момент, а за едномесечен срок за попълване на овакантеното място.

Самият закон определя срока от прекратяване на правомощията, а не от датата на обнародването. Но дори при най-предпазливото публично изчисление — от 8 май 2026 г., когато указът е обнародван — едномесечният срок изтича на 8 юни 2026 г.

КЗД е деветчленен орган, а не администрация с „резервен капацитет“

Съгласно чл. 41 от Закона за защита от дискриминация Комисията се състои от девет членове. Народното събрание избира петима, включително председателя и заместник-председателя, а президентът назначава четирима.

Следователно овакантеното място след освобождаването на Иво Христов е въпрос от президентската квота. Попълването му не зависи от вътрешно решение на Комисията, нито от нейния председател, а от назначаване с президентски указ.

КЗД е независим специализиран държавен орган. Тя установява нарушения на антидискриминационното законодателство, определя нарушителя и засегнатото лице, налага санкции, постановява задължителни предписания, прави препоръки до институции и разглежда жалби и сигнали за дискриминация.

КЗД без нов член: какво означава това за висящите преписки

Промяната в състава не означава автоматично, че всяка преписка в КЗД започва от нулата. Но не означава и че няма процесуални последици.

Новият Правилник за устройството и организацията на дейността на КЗД, обнародван на 26 май 2026 г., предвижда, че при невъзможност член на заседателния състав да участва в приемането на решение председателят на Комисията издава разпореждане за промяна на състава. Преписката се връща за разглеждане в открито заседание с призоваване на страните.

Когато освободеният член е бил част от заседателен състав по неприключила преписка, производството не може просто да продължи със същия състав. Необходимо е промяна на състава, открито заседание и ново призоваване на страните.

Това е реален риск от забавяне. Особено при преписки, които вече са близо до произнасяне, промяната на състава може да върне процедурата към етап, в който страните трябва отново да бъдат призовани и да получат възможност за участие пред новия състав.

Публично не е обявен броят на неприключилите преписки, по които Иво Христов е бил член на заседателен състав. Без такава информация не може коректно да се посочи точен брой засегнати дела. Но липсата на публични данни не премахва проблема — тя само прави неговия реален обхват неясен.

Натовареността на КЗД прави всяко забавяне по-значимо

Проблемът се поставя на фона на нарастващ обем работа. По данни, съобщени от председателя на КЗД през април 2026 г., през 2025 г. Комисията е образувала 518 производства за защита от дискриминация. През 2024 г. образуваните производства са били 179.

От 518-те производства през 2025 г. КЗД е постановила решения по 418. Сред най-честите жалби и сигнали са тези за дискриминация при упражняването на правото на труд.

Тези числа са важни, защото показват, че въпросът не засяга абстрактно институционална структура. Той засяга реални жалбоподатели, работници, служители, работодатели и производства, в които се търси защита от трудова дискриминация, неравно третиране и нарушение на принципа на равно заплащане.

Директива 2023/970: равно заплащане и прозрачност на възнагражденията

Времето на кадровия дефицит е особено чувствително. Директива (ЕС) 2023/970 има за цел да засили прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане.

Срокът за транспониране на директивата беше 7 юни 2026 г. В България проектът за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация беше публикуван за обществено обсъждане на 19 май 2026 г., а консултацията приключи на 18 юни 2026 г.

Проектът предвижда задължения за работодателите да предоставят информация за нивата на възнагражденията, включително при обявяване на свободни работни места. Предвижда се и право на работниците да получават информация за заплащането по категории труд, както и задължения за докладване и анализ на разликите в заплащането между жените и мъжете.

Това означава, че КЗД ще има още по-важна роля в практическата защита срещу дискриминация по пол, неравно възнаграждение и липса на прозрачност при заплащането. Именно в такъв момент институцията не би следвало да остава с непопълнен състав след изтичането на законовия срок.

Въпросът не е само „има ли свободно място“, а защо законовият срок не е изпълнен публично

Има няколко въпроса, на които следва да има ясен публичен отговор:

Издаден ли е указ за назначаване на нов член на КЗД от президентската квота?
Кога е издаден и кога ще бъде обнародван, ако такъв указ вече съществува?
Колко висящи преписки са засегнати от промяната в заседателните състави?
По колко производства ще се наложи ново открито заседание и ново призоваване на страните?
Как КЗД гарантира непрекъснатост на работата си при увеличаващ се брой жалби за трудова дискриминация и равно заплащане?

Заключение

Освобождаването на Иво Христов и оставянето на КЗД без нов член не е изолиран административен акт. То поставя въпроса дали е спазено изискването на Закона за защита от дискриминация за назначаване на нов член в едномесечен срок и какви са последствията за висящите производства.

Към 23 юни 2026 г. публично обявен указ за назначаване на нов член не се открива. Това е достатъчно основание за институционален въпрос: защо Комисията за защита от дискриминация остава с непопълнен състав именно когато пред нея стоят нарастващ брой трудови производства и предстоящи нови задачи по правилата за равно заплащане и прозрачност на възнагражденията?

Материалът е с информационна и аналитична цел и не представлява индивидуален правен съвет. Статусът на публично обявените актове е проверен към 23.06.2026 г.

КЗД без нов член след освобождаването на Иво Христов: изтекъл ли е законовият срок?