До края на септември 2026 г. съставите на съветите трябва да бъдат приведени според изисквания
25.09.2026 • 15:33
Редактор: Тодор Петров
Промените в Закона за публичните предприятия (ЗПП), обнародвани в „Държавен вестник“, се очаква да отговорят както на съвременните стандарти за корпоративно управление, така и на обществените очаквания за финансова дисциплина и редукция на административните разходи.
Защо беше приет Законът за публичните предприятия
Законът за публичните предприятия беше приет от Народното събрание през септември 2019 г. Неговата основна цел беше пълно преосмисляне и рамкиране на държавното участие в икономиката.
Приемането и последващата реализация на новия правен режим бе осъществена въз основа на Препоръките и Насоките на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) за корпоративно управление на държавните предприятия, както и със съдействието и техническата подкрепа на Програмата за подкрепа на структурните реформи на Европейския съюз.
Привеждането на българската правна рамка в съответствие с тези международни стандарти бе сред основните ангажименти на страната ни в процеса на присъединяване към ОИСР и към Външнокурсовия механизъм (ERM II).
Така законът въведе за първи път ясни принципи за прозрачност, конкурсен избор на бордовете, разделение на държавата като регулатор и като собственик, както и задължително планиране и одит.
Край на раздутите бордове
Досегашният законов модел позволяваше широк и тежък състав на управителните органи, особено в по-големите дружества, където съветите на директорите и надзорните съвети наброяваха 5, 7 или повече членове.
Това не само затрудняваше оперативната работа, но и генерираше сериозни разходи за възнаграждения, осигуровки, бонуси и представителни разходи. С новото законодателно нововъведение от юли 2026 г. фокусът се измества съществено.
Основното правило: Съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия вече задължително се състоят от трима членове.
Изключението(Петчленни съвети): Законът допуска разширяване на състава до петима членове, но само при изрична мотивация, свързана с големината, предмета на дейност и/или стратегическото значение на предприятието (с акт на Министерския съвет или съответния общински съвет).
С това законодателят налага модел, който директно пресича практиката на изкуствено раздути управленски структури.
Финансово изражение на промяната: С колко намаляват разходите?
В едно средно до голямо държавно дружество месечното възнаграждение на неизпълнителен член на съвет на директорите/надзорен съвет (определяно съгласно ППЗПП спрямо минималната работна заплата и средната заплата в предприятието) варира в диапазона от 1 500 евро до 3 000 евро месечно, а в големите стратегически дружества достига и до 4 000 – 5 000 евро.
Заедно с дължимите осигуровки, бонуси (при изпълнение на показатели) и съпътстващи разходи, издръжката на един член на борд възлиза средно на около 30 000 – 40 000 евро годишно, коментира за сайта на Bulgaria ON AIR адв. Александър Русанов, който е бивш член на съвета на директорите на НЕК.
Редукция при съкращаване на двама членове:
За едно предприятие, което преминава от 5-членен към 3-членен съвет (освобождаване на двама неизпълнителни членове), прекият спестен разход е в рамките на 60 000 – 80 000 евро годишно само от възнаграждения и осигуровки.
Засилен контрол и независим председател
Законът последователно надгражда принципите на добро корпоративно управление.
Важно е да се отбележи, че изискването председателят на съвета да бъде независим член е съществувало и в предишните редакции на закона.
Неговото запазване в комбинация с новия тричленен формат придобива още по-голяма тежест.
В малък състав от трима души присъствието на независимо лице, което определя дневния ред, гарантира съществен баланс, прозрачност и реален вътрешен коректив срещу капсулирането на управлението.
Срокове за изпълнение: Преходният период
Промените изискват мащабна реорганизация в цялата държавна и общинска икономика.
За да се гарантира бързо постигане на тези резултати, в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (обн. – ДВ, бр. 69 от 2026 г.) е записано:
В двумесечен срок от обнародването на закона (т.е. до края на септември 2026 г.) органите, упражняващи правата на държавата или общината, са длъжни да приведат съставите на съветите в съответствие с новите изисквания.
Снимка: AI
