Запорираните заплати заради бързи кредити нарастват и стават проблем за бизнеса

Венцеслав Славов

Работниците със запор върху заплатите заради необслужени бързи кредити се превръщат в проблем за производителността, за текучеството и за способността на бизнеса да планира. За това алармира председателят на КРИБ – Стара Загора и мениджър на най-голямото свиневъдно предприятие в България „Аякс груп“ Венцеслав Славов. Той посочва, че служителят със запор върху заплатата е под постоянен стрес, който трудно се фокусира върху работата си, а често търси допълнителна заетост или напуска.

Венцеслав Славов решава да потърси причините за нарастващия брой работещи българи, които попадат в капана на бързите кредити.

„Преди няколко дни седнах да преброя нещо, което всеки от нас усеща интуитивно, разхождайки се из центъра на почти всеки български град – офисите за бързи кредити никога не намаляват, дори когато всичко останало се затваря.

Извадих регистъра на БНБ. 235 фирми в България имат право да отпускат кредити извън банковата система. На глава от населението това е около 36 фирми на всеки милион души“.

За сравнение Венцеслав Славов прави справка каква е ситуацията в някои от съседите ни и в други европейски страни.

„В Румъния, при близка регулаторна рамка и три пъти по-голямо население, има под 2,5 фирми на милион души, специализирани в бързи кредити. Полша допреди 2 години е била в подобно на нашето положение – 420 регистрирани компании за бързи кредити. След като регулаторът въвежда надзор и завишени капиталови изисквания в началото на 2024 г., само за един месец секторът се свива до около 100 фирми. Днес там гъстотата е под 3 фирми за бързи кредити на 1 милион, което е почти 14 пъти по-ниско от присъствието им в България“, посочва Славов.

Той обяснява, че сами по себе си цифрите не са скандал, но трябва да се търси проблема, който се крие зад тях.

„Като председател на КРИБ – Стара Загора и в разговорите ми с колеги от бранша, темата за запорите на работни заплати не е абстракция. Работодателите в региона редовно се сблъскват с нея – служители, чиито доходи вече са частично или изцяло обременени от изпълнителни дела, стартирали от кредит, който е трябвало да реши временен финансов проблем, са го превърнали в траен. Това не е просто личен финансов проблем на отделния служител. Това е проблем за производителността, за текучеството, за способността на бизнеса да планира, защото служител с запор е служител под постоянен стрес, който трудно се фокусира върху работата си, а често търси допълнителна заетост или напуска“.

Въпросът не е дали бързите кредити трябва да съществуват, а защо пазарът е толкова пренаселен и защо толкова много хора стигат до запор, вместо до алтернатива, казва Венцеслав Славов. И допълва:

„Румънският и полският пример показват, че по-строгата регулация свива броя на играчите. Това е една посока на действие и е тема за размисъл. Но регулацията сама по себе си не решава проблема при корена, тя ограничава предлагането, но не променя търсенето.

А търсенето идва от липса на финансова грамотност. Хора, които не разполагат с базови инструменти да си направят месечен бюджет или да преценят разликата между временна нужда от ликвидност и трайна свръхзадлъжнялост стават лесна мишена за модела, при който 235 фирми се конкурират кой ще отпусне кредита по-бързо, а не по-отговорно“.

Венцеслав Славов смята, че бизнесът трябва да е активна страна в този разговор, не само чрез регулаторно застъпничество, а и чрез образование.

„Финансовата грамотност не бива да е абстрактна тема в учебник, която се преподава между другото. Тя трябва да влезе в училище на етап, когато се формират навици, не когато вече има запор. И бизнесът, като работодател на бъдещите тези ученици, има пряк интерес да инвестира в това: чрез партньорства с училища, чрез стажантски програми, които включват базово финансово образование, чрез позиция пред институциите, че темата заслужава системно място в учебната програма“, казва председателят на КРИБ – Стара Загора.

Числата от регистъра на БНБ не са просто любопитна статистика за пост в социалните мрежи. Те са сигнал. И като бизнес общност имаме интерес да не го подминаваме, призовава Венцеслав Славов.

Данни: Регистър на финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ, БНБ (24.07.2026 г.); Registrul General IFN, BNR; Rejestr instytucji pożyczkowych, KNF.