Заплатите в България растат най-бързо в ЕС|Vesti.bg


Б ългария е на първо място в Европейския съюз по ръст на почасовите разходи за заплати и възнаграждения през второто тримесечие на 2026 г., показват публикуваните днес данни на Евростат.

На годишна база увеличението у нас е 9,9%. След България се нареждат Литва с 9,6% и Хърватия с 8,9%. Най-слаб ръст е отчетен в Люксембург и Румъния – по 1,8%, следвани от Франция и Италия с по 2,1%.

Така темпът на увеличение в България е повече от три пъти над средния за ЕС.

Разходите за труд също растат с 9,9%

Общите почасови разходи за труд в България са се увеличили с 9,9% спрямо същото тримесечие на предходната година.

В тях влизат както заплатите и възнагражденията, така и разходите извън тях, основно социалните вноски за сметка на работодателя. При България именно тези разходи извън заплатите са нараснали с 10%, докато компонентът „заплати и възнаграждения“ е нагоре с 9,9%.

За сравнение, общите почасови разходи за труд в ЕС се увеличават с 3,2%, а в еврозоната – с 3,1%.

И в ЕС, и при заплатите и при разходите извън тях увеличението е по 3,2%. В еврозоната почасовите разходи за заплати се повишават с 3%, а останалите разходи за труд – с 3,2%.

Строителството води по ръст

По икономически дейности най-силно увеличение на почасовите разходи за труд в Европейския съюз има в строителството – 3,9%.

В услугите ръстът е 3,1%, а в индустрията – 3%.

При т.нар. основна бизнес икономика почасовите разходи се увеличават с 3,1%, докато при дейностите извън нея ръстът е 3,3%.

В еврозоната строителството също е секторът с най-силно увеличение – 3,9%. Следват услугите с 3% и индустрията с 2,9%.

Заплатите растат, но инфлацията ги обезсмисля

Най-силен ръст при имотите и услугите

Ако се гледат отделните икономически дейности в ЕС, най-силно са нараснали почасовите разходи за заплати в сектора на операциите с недвижими имоти – с 5,7%.

Следват „Други дейности“ с 5,1% и административните и спомагателните дейности с 4,8%.

На другия полюс е добивната промишленост, където увеличението е едва 1,5%. При културата, спорта и развлеченията ръстът е 1,7%, а при професионалните, научните и техническите дейности е отчетено понижение от 0,4%.

При разходите извън заплатите най-силното увеличение в ЕС е при „Други дейности“ – 5,7%, следвани от операциите с недвижими имоти с 4,9% и административните и спомагателните дейности с 4,8%.

България е далеч пред средното за ЕС

Данните показват отчетлива разлика между България и общата картина в Европейския съюз.

Докато средният ръст на почасовите заплати в ЕС е 3,2%, в България той е 9,9%. При общите разходи за труд съотношението е същото – 9,9% у нас срещу 3,2% средно в ЕС.

Това поставя България начело по темп на увеличение, но самият показател не показва колко евро на час получава един служител. Евростат измерва промяната спрямо същия период на предходната година, а не абсолютното равнище на заплатите.

Какво точно измерва Евростат

Индексът на разходите за труд проследява как се променя цената на труда за работодателите на един отработен час.

Показателят е номинален, тоест не е коригиран спрямо инфлацията. Изчислява се като разходите за труд се разделят на броя отработени часове. Затова върху резултата влияят едновременно както промените в заплащането, така и промените в отработеното време.

Средната заплата в България достигна 1444 евро

В компонента „заплати и възнаграждения“ влизат не само основните заплати, но и бонуси, надбавки и други плащания на работодателя към служителя. Разходите извън заплатите включват основно социалните осигуровки за сметка на работодателя и други свързани с труда плащания. Затова ръстът от 9,9% не означава автоматично, че заплатата на всеки работещ в България е нараснала точно с толкова. Той показва общото изменение на почасовите разходи за възнаграждения в икономиката.

Евростат уточнява още, че данните за индекса могат да бъдат ревизирани, особено за последните тримесечия, когато постъпи нова статистическа информация.



Source link

Scroll to Top