Европейският съюз въвежда нови правила за прозрачност на заплащането


Европейският съюз въвежда нови изисквания за прозрачност на възнагражденията, които трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите членки до 7 юни 2026 година. Тези мерки целят намаляване на разликите в заплащането между половете и осигуряване на равно заплащане за равен труд. Към края на юни 2026 година, когато изтича срокът за имплементация, България все още не е финализирала необходимите законодателни промени, което поставя страната пред предизвикателства по отношение на съответствието с европейските норми.

Директивата на ЕС за прозрачност на възнагражденията

Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. установява общи правила за прозрачност на заплащането в целия Европейски съюз. Основните разпоредби включват правото на кандидатите за работа да получават информация за първоначалното възнаграждение или диапазона на заплащане преди интервю, както и забрана за работодателите да питат за предишни заплати. Служителите ще имат право да изискват информация от своя работодател относно индивидуалното си заплащане и средните нива на заплащане, разбити по пол, за категории работници, изпълняващи същата или равностойна работа. Директивата предвижда също така задължение за по-големите компании да докладват редовно за разликите в заплащането между половете.

Цели и обхват на новите мерки

Основната цел на директивата е да се пребори с неравенството в заплащането между мъжете и жените, което продължава да съществува в ЕС. Чрез повишаване на прозрачността се цели да се даде възможност на служителите да идентифицират потенциални дискриминационни практики и да предприемат действия. Мерките обхващат всички работодатели в публичния и частния сектор в държавите членки, като изискванията за докладване на разликите в заплащането се отнасят за компании с определен брой служители, обикновено над 100 или 250, в зависимост от конкретните разпоредби и националното законодателство.

Предизвикателства пред България

Към датата на изтичане на срока за транспониране на директивата, България не е предприела всички необходими стъпки за пълното ѝ въвеждане в националното законодателство. Това може да доведе до процедури за нарушение от страна на Европейската комисия. Сред основните предизвикателства пред страната са необходимостта от адаптиране на трудовото законодателство, създаване на адекватни механизми за събиране и докладване на данни за заплащането, както и повишаване на административния капацитет за прилагане и контрол. Възможно е да възникнат и трудности при осигуряването на широка информираност сред работодателите и служителите относно новите им права и задължения.

Изисквания към работодателите и права на служителите

Работодателите ще бъдат задължени да предоставят информация за заплащането в обявите за работа или преди интервюто, както и да осигуряват достъп до критериите за определяне на заплащането и кариерното развитие. Компаниите с над 100 служители ще трябва да публикуват данни за разликите в заплащането между половете. При установяване на необосновани разлики, те ще бъдат задължени да предприемат коригиращи мерки. Служителите, от своя страна, ще имат право да получават обезщетение за дискриминация в заплащането и ще могат да разчитат на подкрепа от синдикати или органи за равенство при предявяване на искове.

Последици от неспазването на директивата

Неспазването на Директивата за прозрачност на заплащането от страна на държавите членки може да доведе до правни последици на европейско ниво, включително стартиране на наказателни процедури от Европейската комисия. За работодателите, които не се съобразят с новите правила, директивата предвижда ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Тези санкции могат да включват глоби, както и задължение за изплащане на обезщетения на засегнатите служители. Целта е да се гарантира, че принципите на равно заплащане и прозрачност се прилагат ефективно в целия Европейски съюз.





СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Source link

Scroll to Top