Българското образование е изправено пред мащабна промяна, ако заложените в управленската програма на кабинета „Радев“ мерки бъдат реализирани в предвидените срокове. Плановете обхващат практически всички нива на системата – от предучилищното образование и първите години в училище до професионалното и висшето образование.
Основната идея е обучението постепенно да се отдалечи от механичното запаметяване на информация и да се насочи към изграждане на практически умения, критично мислене, дигитална грамотност и способност на учениците да прилагат наученото.
Сред най-съществените предложения са въвеждането на предмет „Добродетели и религии“, подготвителен езиков клас преди първи клас за деца с недостатъчно владеене на български език, използването на изкуствен интелект в образованието и преминаването на всички училища към едносменен режим.
Изкуственият интелект влиза все по-сериозно в училище
Една от ключовите посоки е свързана с навлизането на изкуствения интелект в образователния процес.
Предвижда се учениците да получават базови знания и умения за работа с ИИ, а училищата да използват технологиите за анализиране и проследяване на резултатите от обучението.
Планира се създаване на повече дигитално учебно съдържание, автоматизиране на административни процеси и използване на специализирани ИИ решения в системата.
Идеята е част от рутинната работа на учителите и училищната администрация да бъде улеснена чрез технологиите. Сред поставените цели е и разработването на ИИ асистенти, които да подпомагат преподавателите при определени ежедневни задачи.
Основните срокове за дигитализацията и въвеждането на подобни решения са поставени до края на 2029 г. и началото на 2030 г.
Ново учебно съдържание и различен начин на оценяване
Предвижда се сериозен преглед на учебните програми и държавните образователни стандарти.
Фокусът трябва да бъде върху ключовите компетентности и практическото използване на знанията. Предвижда се и по-голяма връзка между отделните учебни предмети, така че учениците да не възприемат знанията като напълно изолирани области.
Планира се и цялостно обновяване на учебното съдържание, включително в профилираната подготовка.
Промени се очакват и при оценяването. Идеята е оценките в по-голяма степен да показват реалните знания, умения и компетентности на учениците, а не единствено способността им да възпроизвеждат научена информация.
Ще се използват и по-ясни критерии за различните нива на постижения, като целта е вътрешното и външното оценяване да бъдат по-добре синхронизирани.
„Добродетели и религии“ – една от най-спорните промени
Сред най-чувствителните предложения е включването на предмет „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове.
Според заложеното в програмата мярката трябва да бъде подготвена до юни 2027 г., като е предвидена за учебната 2028/2029 година.
Паралелно с това се планира засилване на ролята на училището във възпитанието на децата. Акцентът трябва да бъде върху ценностите, добродетелите, гражданското образование и отговорното поведение.
Предвижда се по-голямо внимание и към българския език и литературата, историята, математиката и природните науки.
Езиков клас преди първи клас
Друга сериозна промяна е свързана с децата, които не владеят български език на необходимото ниво при постъпване в училище.
Планира се създаването на подготвителен езиков клас преди първи клас. Целта е децата да получат необходимата езикова основа, преди да започнат същинското си училищно обучение.
Предвиденият срок за тази мярка е септември 2027 г.
Според програмата това трябва да помогне за намаляване на образователните неравенства и за по-лесното включване на децата в училищната система.
Наред с това се предвиждат по-ранно откриване на образователни дефицити, мерки срещу отпадането от училище и действия за обхващане на всички деца и ученици, подлежащи на задължително образование.
Всички ученици на едносменен режим
Една от най-амбициозните цели е до януари 2030 г. всички училища в страната да преминат към едносменна организация на учебния процес.
Това ще изисква сериозни инвестиции в инфраструктурата.
Предвиждат се строителство на нови училища, разширяване и реконструкция на съществуващи сгради, изграждане на допълнителни помещения, физкултурни салони и спортни площадки.
Целта е да се преодолее необходимостта от двусменен режим, който все още съществува в редица училища заради ограничения капацитет на сградния фонд.
Учителските заплати трябва да достигнат 125% от средната заплата
В програмата е заложена и конкретна цел за възнагражденията на педагогическите специалисти.
До януари 2030 г. се предвижда техните заплати да достигнат 125% от средната работна заплата.
Паралелно с това правителството си поставя задача да привлече повече млади хора към учителската професия. Заложено е средно по около 1150 нови учители до 35-годишна възраст да влизат в системата всяка година.
Предвиждат се и допълнителни възможности за квалификация, обучения за използване на изкуствен интелект и дигитални технологии. Сред мерките са още наставничество, психологическа подкрепа, супервизия и коучинг, насочени към ограничаване на професионалното прегаряне сред педагогическите специалисти.
Повече специалисти за децата със специални образователни потребности
Промени са планирани и в подкрепата за учениците със специални образователни потребности.
Предвижда се разширяване на екипите от ресурсни учители, психолози, логопеди и социални педагози.
Сред предложенията са индивидуални учебни планове, адаптиране на учебните програми и начина на оценяване, както и по-широко използване на помощни технологии.
Акцентът ще бъде поставен и върху ранното установяване на обучителни затруднения, за да може необходимата подкрепа да започне още при първите признаци на проблем.
Професионалните гимназии с по-тясна връзка с бизнеса
Професионалното образование също трябва да претърпи промени. Предвижда се модернизиране на професионалните гимназии и обновяване на учебното съдържание с повече зелени и дигитални умения. По-голяма роля трябва да получат представителите на бизнеса и специалистите от практиката.
Особен акцент се поставя върху дуалното обучение, при което учениците съчетават обучението в училище с практика в реална работна среда. Планира се създаването на 28 центъра за високи постижения в професионалното образование по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Университетите ще бъдат оценявани и според резултатите
Промените не приключват със средното образование. Предвижда се финансирането на висшите училища да бъде по-силно обвързано с качеството на обучението, научната дейност и реализацията на завършилите студенти.
Приоритет трябва да получат специалности, които са важни за икономиката и пазара на труда.
Очаква се и приемът във висшите училища да бъде по-тясно свързан с прогнозите за бъдещите потребности от кадри. Изкуственият интелект и съвременните дигитални технологии също трябва да намерят по-широко приложение в университетите.
Голямата цел: от „научи и повтори“ към „разбери и приложи“
В основата на предвидените промени стои опитът да се промени самият модел на обучение. Вместо учениците просто да запомнят голям обем информация, системата трябва да ги подготвя да използват знанията си в реални ситуации. Това означава повече практически задачи, проектна работа, междупредметни връзки, критично мислене, STEM обучение и дигитално-медийна грамотност.
Сред очакваните резултати са подобряване на представянето на българските ученици в международни изследвания като PISA и по-добра подготовка за реалния живот и пазара на труда.
Ако всички заложени мерки бъдат реализирани в посочените срокове, българската образователна система би трябвало да изглежда значително различно в края на десетилетието – с повече технологии, различно оценяване, по-силна практическа насоченост и нови изисквания както към учениците, така и към учителите.
