- Градът е ключов износен и индустриален център на Северозапада
- Недостигът на работна ръка се дължи на обезлюдяването и на застаряването на населението
Монтана се намира в Северозападна България и страда от хронична транспортна изолация. Но въпреки това градът се нарежда на 23-о място сред общините у нас по приходи от износ на човек от населението.
Градът се е превърнал в ключов износен и индустриален център на региона, защото
тук са централите на няколко силно ориентирани към чужди пазари производители
в областта на машиностроенето, текстилната промишленост и преработката на храни.
Индустриалният стълб на града безспорно е „Монбат“ АД – един от най-големите производители на оловно-кисели батерии и акумулатори в Източна Европа. Макар че заетите в него не надвишават 1000 души, той осигурява работа на стотици инженери и технически специалисти и държи челно място по приходи не само в Монтана, а и в цялата област.
Тук се намира и друг водещ износител за Западна Европа – производителят на велосипеди „Крос“ ООД, за който работят към 600 служители.
За световните пазари е предназначена и продукцията на „Берг Монтана Фитинги“, производител на фитинги и ковък чугун, както и на „Монатекс“ – предприятие за конфекция, което осигурява работа за жените от региона.
В Комарево – близо до Монтана, се намира и производственото хале на един от най-големите производители у нас на месни консерви – „Компас“ ЕООД.
Списъкът на десетте най-големи работодателя в Монтана се допълва от пътностроителната „Пътинженеринг – М“, търговеца със строителни материали АСМ ЕООД, „Спринтер“ ЕООД – дистрибуторска фирма, тясно свързана с велосипедния бизнес, и производителя на безалкохолни напитки „Монтдринкс“.
Любопитното е, че заради хроничния недостиг на кадри, който заради обезлюдяването на Северозападна България се чувства много болезнено тук, заплатите в тези фирми никак не са малки.
Например, за да задържат специалистите в акумулаторното производство да не избягат в столицата, химиците и технолозите според различни сайтове за работа получават към 2000-2200 евро брутно месечно възнаграждение, а на по-високи позиции и значително повече – към три и дори четири пъти над средната за областта заплата.
Квалифицираните технически кадри получават заплати в голям диапазон – от 850 до 1400 евро,
но при тях брутната заплата често зависи от допълнителния труд, дежурствата и допълнителните придобивки.
Недостигът на кадри в Монтана се дължи не само на обезлюдяването, а и на паралелното с него застаряване на населението. Коефициентът на естествен прираст е сред 5-те най-ниски в страната със стойност минус 3,8 промила, като в Монтана дори механичният прираст е отрицателен – минус 0,4 промила.
За процеса на застаряване може да се съди и от възрастовата структура на населението. Делът на децата на възраст до 4 години е 3,8% при 4,5% в страната, а на населението над 65 години – 28,2% при средно 23,8% в страната.
Гъстотата на населението в урбанизираните територии е относително ниска – 718 души на кв. км при 1221 души на кв. км средно за страната.
Обезлюдяването на Монтана е огромна пречка пред икономическото развитие, а една от съществените причини за него е и транспортната изолираност. Макар че донякъде се дължи на географски причини, дългогодишното занемаряване на инвестициите в пътища и системното забавяне на важни проекти също допринасят.
Най-прекият път между Монтана и столицата – около 100 км, преминава през прохода Петрохан. Но той е с десетки остри завои, стръмни наклони и тесен габарит, което го прави напълно негоден за интензивен тежкотоварен трафик.
Скоростният път Видин – Ботевград е единствената реална алтернатива
Макар и по-дълъг, той заобикаля планината и свързва Монтана с магистрала „Хемус“. Само че строителството му бе съпътствано от хроничен финансов дефицит, свлачища и забавяния, а специално обходът на Монтана ще е готов най-рано през 2028 г.
След пускането в експлоатация на Дунав мост 2 при Видин целият поток от тирове към Румъния и Западна Европа беше насочен през съществуващата второкласна и третокласна пътна мрежа на област Монтана. Пътищата, проектирани преди повече от 50 години, нямат капацитет да издържат на такова натоварване и в резултат се доразрушиха още повече.
Всичко това, освен че пречи на инвестиционната активност в региона, е и преграда пред по-силното развитие на туризма. Монтана разполага с огромен природен и културен потенциал, но засега е подходяща само за уикенд, екотуризъм и до известна степен за балнеолечение.
Например язовир „Огоста“, който е четвъртият по обем изкуствен водоем в България, е идеален за уикенд и риболовен туризъм, тъй като е разположен непосредствено до града. Той привлича хиляди любители на риболова, водните спортове и хората с каравани и палатки през лятото.
Наблизо са разположени действащите Лопушански и Чипровски манастир, които генерират постоянен поток от поклоннически туризъм.
А специално Чипровци е световноизвестен център на килимарството
под закрилата на ЮНЕСКО, което привлича и чуждестранни изследователи.
Вършец е един от най-старите и утвърдени балнеоложки курорти в България, известен с лековитите си минерални извори и чист въздух. В близост е и връх Ком, откъдето стартира легендарният национален пешеходен маршрут Ком – Емине.