Проектът на сдружение „Алцхаймер – България“ цели да промени
обществените нагласи към хората над 65 години и да подготви „посланици на промяната“
в страната.
Гражданско сдружение „Алцхаймер – България“ стартира проекта
„Ейджизмът в България“, който се реализира в партньорство със Сдружение
„Черноморски център за развитие“ – Добрич и Народно читалище „Паисий
Хилендарски – 1870“ – Балчик. Инициативата е с продължителност 18 месеца и се
осъществява по фонд „Партньорство“ – „Партньорство между организациите на
гражданското общество за въздействие върху правата и ценностите“.
Ейджизмът е широко разпространена и дълбоко вкоренена форма
на дискриминация, основана на хронологичната възраст. Той се корени в
стереотипи и предразсъдъци, които обезценяват по-възрастните хора, ограничават
техните възможности за равноправно участие в обществото и поддържат системни
неравенства.
Основната цел на проекта е да насочи общественото внимание
към възрастовата дискриминация и нейните тежки последици за хората над 65
години, включително засегнатите от деменция и техните семейства.
Тревожната статистика в България
Според Глобалния доклад за ейджизма на ООН и Световната
здравна организация (СЗО), страната ни се нарежда сред държавите в Европа с
изключително високо усещане за възрастова дискриминация: над 63% от българите
смятат, че хората над 55 години са обект на дискриминация; 42% от анкетираните
заявяват, че не биха подкрепили кандидат за определена позиция или роля, ако
той е на възраст над 65 години; всеки четвърти българин в момента е на възраст
над 65 години.
„Ейджизмът не е проблем само на възрастните хора. Той засяга
всички поколения. Начинът, по който се отнасяме към стареенето днес, определя
обществото, в което ще живеем утре. Затова е важно да говорим открито за
възрастовите предразсъдъци и да насърчаваме уважението между поколенията“,
коментира Кристия Иванова, психолог към сдружението и координатор на проекта.
В рамките на инициативата се провежда национално
социологическо проучване и подробен анализ на добрите европейски практики. В
градовете Добрич и Балчик предстоят обучения за младежи и възрастни хора, които
ще подготвят 125 „посланици на промяната“.
Първите стъпки вече са факт: проведени са четири срещи с
фокус групи от младежи и хора от третата възраст в София, Балчик и Добрич.
Разговорите показват дълбоко вкоренени стереотипи – сред първите асоциации на
младите хора при думата „възрастен“ са „болест“, „грижа“, „бедност“,
„нефункционалност“. В тираж от 1000 екземпляра е отпечатана дипляна
за хората над 65 години без достъп до интернет, която се разпространява в
София, Добрич и Балчик. На всеки два месеца проектът издава бюлетин с новини и
напредък по дейностите. Изводите от проучванията ще залегнат в доклада „Отговор
на ейджизма“ с конкретни препоръки към институции, медии и НПО,който ще бъде обсъден на кръгли маси.
Как ейджизмът вреди на здравето?
Дискриминацията, основана на възрастта, не е само социален
проблем – тя пряко уврежда физическото и психическото здраве. Води до: повишени
нива на стрес и занижено самочувствие; чувство за социално изключване и самота;
удължен възстановителен период след прекарано заболяване; влошено общо качество
на живот. Любопитен факт от изследване на Yale School of Public Health е, че
хората с позитивно възприятие за остаряването живеят средно с 7,5 години повече
в сравнение с тези с негативни нагласи.
Дискриминацията по признак „възраст“ е забранена от закона.
Всеки, който стане обект или свидетел на подобно отношение, може да потърси
защита: до Комисията за защита от дискриминация (КЗД), сигнал до екипа на
проекта: office@alzheimer-bg.org.
Не отмахвайте симптомите с „Той просто остарява“
Според СЗО в 85% от случаите възрастта влияе негативно върху
достъпа до навременно лечение. Често първите симптоми на деменция се бъркат с
нормалното остаряване. Признаци, при които е задължително да потърсите лекарска
консултация: затруднения с преценката и вземането на решения; трудност при
общуване и откриване на правилните думи; загуба на представа за време и място;
затруднения при изпълнение на познати ежедневни задачи; внезапни промени в
настроението и поведението. Ранната диагноза дава повече възможности за помощ.
При съмнение се консултирайте с личен лекар.
Начинът, по който обществото възприема остаряването, има
значение. Положителните нагласи към възрастта подкрепят: по-активен и независим
живот; по-дълго запазване на социална свързаност; повишено чувство за
самостоятелност и увереност в собствените решения; по-добро общо
благосъстояние.
Всеки заслужава достойнство, уважение и активно участие в
обществото. На всяка възраст.
Повече информация може да намерите на alzheimer-bg.org